За рибата, вмирисана откъм главата

Министърът на вътрешните работи Румен Петков коментира изявление на прокурора от ВКП Бойко Найденов, че “престъпните групировки разполагат” ... “със значителен човешки ресурс, голяма част от който са от органите на МВР или пък имат много добри съветници юристи -хора, които са били съдии или прокурори” така: „Много хора бяха изритани без мотив от правоохранителните, а вероятно и от правораздавателните органи. Много хора бяха хвърлени на улицата и то подготвени хора. Тези подготвени хора сигурно е трябвало да хранят своето семейство, както всеки един от нас. Когато са сложени до стената, когато са хвърлени на улицата, никак не е изключено някои от тях да се намери от другата страна на бариерата. Като казвам никак не е изключено, казвам, че за съжаление Бойко Найденов е прав” (по материал на Информационна агенция “Фокус”).

Казаното звучи като оправдание за “прескочилите бариерата”, което е иключително нахално и безочливо. Твърдя, че в условията на свободен пазар на труда ВСЕКИ, който иска, може да си намери занимание, с което да се изхранва, в рамките на закона. Времената на икономическа криза оставиха без работа огромен брой хора с различни професии (заети в образованието, инженери, музиканти, научни работници, още много) – но те не са прескачали бариери. Сигурно защото не са познавали министъра и други с неговия начин на мислене да ги посъветват. От драмата с изхранването на семействата и изхода от нея лъха цинизъм: работещите в услуга на престъпния свят “заработват” много повече от социалния минимум. Колкото и да си “притиснат до стената”, нарушението на законите не е избор. Още по-малко избор, рекламиран от министъра на вътрешните работи.