Учителската стачка

“Странно звучи да се говори за увеличение на учителските заплати, без да се говори за повишение на качеството”, заяви Сергей Станишев – чета в новините на агенция “Фокус” днес.
Без ни най-малко да съм фен на правителството, нито на съставящите го партии, това изречение за мен е правилно. НО ... нещата са малко като в Параграф 22: преподавателите да подобрят качеството на образованието и тогава да получат по-високи заплати, обратно?
По-скоро 2-рото. При увеличение на заплатите в образованието спрямо средното заплащане в страната, то ще привлече поне малко по-качествени, по-образовани, по-подготвени и по-мотивирани кадри. При повече желаещи да работят в образованието ще се създаде конкуренция, както е в други по-платени сфери, и от всичко това посоката на изменение на качеството е една – нагоре. Как при сегашните заплати един директор на учебно заведение да изисква качество - ако уволни един учител, половин година няма с кого да го замени, а после има реални шансове да го замени с още по-неподходящ.
Но на мен ми се струва, че неправилната политика по отношение на българското образование датира отдавна. Отдавна не е престижно да си учител, и всеки ученик или родител може да даде примери за учители, които звучат невероятно – като един мой по физика от гимназията (добре че за кратко), който по цял час диктуваше пасажи от библията, а по-малките класове плашеше със страшния съд. От физика и помен ... Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.
Отдавна българските ВУЗ-ове издават дипломи на хора с безкрайно различно качество на подготовката – и прилежни и умни студенти, и такива, дето не са стъпвали в университета и не си знаят специалността, камо ли нещо от материята. В уважаващите себе си университети в Западна Европа и САЩ това не може да се случи. Но там:
има конкуреннция между университетите и училищата, както и категории на добри и не толкова добри;
успехът на преподавателите в кариерата им е поне в известна степен обвързан с успехите, и отзивите от техните ученици!
голяма част от учебните заведения са частни, обучението – платено и не евтино, като най-заслужилите получават стипендии и др. облекчения. Всичко това представлява огромен стимул – да получиш добро образование и да изискваш от отези, които ти го дават, т.е. от преподавателите си.
У нас, мисля, студенти и ученици все още по стар маниер от времето на социализма са всички в единен фронт срещу училището и учителите, и въобще образователната система, и ценното е не нещо да научиш, а да надхитриш системата и да й се измъкнеш като научиш колкото може по-малко.