За рибата, вмирисана откъм главата

Министърът на вътрешните работи Румен Петков коментира изявление на прокурора от ВКП Бойко Найденов, че “престъпните групировки разполагат” ... “със значителен човешки ресурс, голяма част от който са от органите на МВР или пък имат много добри съветници юристи -хора, които са били съдии или прокурори” така: „Много хора бяха изритани без мотив от правоохранителните, а вероятно и от правораздавателните органи. Много хора бяха хвърлени на улицата и то подготвени хора. Тези подготвени хора сигурно е трябвало да хранят своето семейство, както всеки един от нас. Когато са сложени до стената, когато са хвърлени на улицата, никак не е изключено някои от тях да се намери от другата страна на бариерата. Като казвам никак не е изключено, казвам, че за съжаление Бойко Найденов е прав” (по материал на Информационна агенция “Фокус”).

Казаното звучи като оправдание за “прескочилите бариерата”, което е иключително нахално и безочливо. Твърдя, че в условията на свободен пазар на труда ВСЕКИ, който иска, може да си намери занимание, с което да се изхранва, в рамките на закона. Времената на икономическа криза оставиха без работа огромен брой хора с различни професии (заети в образованието, инженери, музиканти, научни работници, още много) – но те не са прескачали бариери. Сигурно защото не са познавали министъра и други с неговия начин на мислене да ги посъветват. От драмата с изхранването на семействата и изхода от нея лъха цинизъм: работещите в услуга на престъпния свят “заработват” много повече от социалния минимум. Колкото и да си “притиснат до стената”, нарушението на законите не е избор. Още по-малко избор, рекламиран от министъра на вътрешните работи.

Образование - БГ

Покрай стачката на учителите се заповтаря необходимостта от реформа в образованието, и понеже образованието ми е важно като тема, и аз по различни поводи споделям мислите си по въпроса, ще ги споделя и тук.
Основен проблем на управлението на българските ВУЗ-ове и на самите преподаватели, е чувството за несменяемост, недосегаемост, в много случаи - нездравословно самочувствие. Работата на преподавателя се оценява от неговите "клиенти" - студентите. Техните успехи и неуспехи са негови. Качеството на тяхната подготовка е атестат за неговата работа, и от нея трябва да зависи мястото му в учебното заведение. Ако студентите трябва да дават оценки на преподавателите си и те имат значение за кариерата им в учебното заведение, ако имат възможност да избират между преподаватели (което води до конкуренция м/у преподавателите), ако последващата реализация на студентите има значение за оценката на работата на преподавателя, тогава отношението ще е друго.
Завършила съм не-български университет и, за съжаление, наблюденията ми в/у българското висше образование ме карат не само да не съжалявам за този избор, а да го смятам за едно от най-правилните решения в живота си.
Голяма част от преподавателите демонстрират неуважение към студентите и нехайство за тяхната подготовка. Не може преподавател да не познава студентите си (а в някои случаи и те-него), да повтаря едно и също по 20 години без минимално усилие да подобри/разнообрази преподаването си, да няма нормално приемно време, в което наистина да е на разположение, а и да има желание да общува със студентите си. Ако не чувството за мисия и любов към професията, то поне съзнанието, че в крайна сметка студентите “плащат” заплатата на преподавателя, трябва да го мотивира. И не трябва да се забравя, че уважението се печели – уважение по задължение са взаимно изключващи се понятия.

Предизборни бисери'2007

От днес: * “Кметът на София и кандидат за втори мандат Бойко Борисов предлага заедно с местните избори да се проведат и предсрочни парламентарни избори, за да се спестят пари, които да бъдат дадени на учителите”. !? От предните дни: · "Бойко Борисов: Идването на Бриго Аспарухов в кабинета ми може да се проследи по клетката на мобилния му телефон" * "Йорданка Фандъкова: Виждала съм г-н Аспарухов на живо един единствен път – когато чакаше за среща с Бойко Борисов" · "Константин Папазов: Бойко Борисов отиде при Бриго Аспарухов на среща в Сандански на 9 септември, а не обратното. "Бойко Борисов каза, че е бил на риба, само че е бил на риба на 8 септември, а на 9 септември е бил в Сандански”, заяви още Папазов." · "Мутрата си е мутра, дори когато е увита в целофан и има генералска униформа. Това заяви водачът на листата на БСП да общински съветници в София Георги Кадиев по повод твърдението на кандидата за кмет на София от ГЕРБ Бойко Борисов, че преди 15 дни Аспарухов го е молил да го вземе в ГЕРБ"

Това са цитати от обзора на агенция "Фокус" по въпроса.
Гледам, и не вярвам на ушите си (и това е цитат) :)

Учителската стачка

“Странно звучи да се говори за увеличение на учителските заплати, без да се говори за повишение на качеството”, заяви Сергей Станишев – чета в новините на агенция “Фокус” днес.
Без ни най-малко да съм фен на правителството, нито на съставящите го партии, това изречение за мен е правилно. НО ... нещата са малко като в Параграф 22: преподавателите да подобрят качеството на образованието и тогава да получат по-високи заплати, обратно?
По-скоро 2-рото. При увеличение на заплатите в образованието спрямо средното заплащане в страната, то ще привлече поне малко по-качествени, по-образовани, по-подготвени и по-мотивирани кадри. При повече желаещи да работят в образованието ще се създаде конкуренция, както е в други по-платени сфери, и от всичко това посоката на изменение на качеството е една – нагоре. Как при сегашните заплати един директор на учебно заведение да изисква качество - ако уволни един учител, половин година няма с кого да го замени, а после има реални шансове да го замени с още по-неподходящ.
Но на мен ми се струва, че неправилната политика по отношение на българското образование датира отдавна. Отдавна не е престижно да си учител, и всеки ученик или родител може да даде примери за учители, които звучат невероятно – като един мой по физика от гимназията (добре че за кратко), който по цял час диктуваше пасажи от библията, а по-малките класове плашеше със страшния съд. От физика и помен ... Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.
Отдавна българските ВУЗ-ове издават дипломи на хора с безкрайно различно качество на подготовката – и прилежни и умни студенти, и такива, дето не са стъпвали в университета и не си знаят специалността, камо ли нещо от материята. В уважаващите себе си университети в Западна Европа и САЩ това не може да се случи. Но там:
има конкуреннция между университетите и училищата, както и категории на добри и не толкова добри;
успехът на преподавателите в кариерата им е поне в известна степен обвързан с успехите, и отзивите от техните ученици!
голяма част от учебните заведения са частни, обучението – платено и не евтино, като най-заслужилите получават стипендии и др. облекчения. Всичко това представлява огромен стимул – да получиш добро образование и да изискваш от отези, които ти го дават, т.е. от преподавателите си.
У нас, мисля, студенти и ученици все още по стар маниер от времето на социализма са всички в единен фронт срещу училището и учителите, и въобще образователната система, и ценното е не нещо да научиш, а да надхитриш системата и да й се измъкнеш като научиш колкото може по-малко.

За начало

Чета доколкото ми е възможно в блог-пространството и от време на време ми се иска много да напиша нещо, пък няма къде. Вече има. Без конкретна тема. Каквото дойде. Ей така от любов към свободното слово :)