Образование - БГ

Покрай стачката на учителите се заповтаря необходимостта от реформа в образованието, и понеже образованието ми е важно като тема, и аз по различни поводи споделям мислите си по въпроса, ще ги споделя и тук.
Основен проблем на управлението на българските ВУЗ-ове и на самите преподаватели, е чувството за несменяемост, недосегаемост, в много случаи - нездравословно самочувствие. Работата на преподавателя се оценява от неговите "клиенти" - студентите. Техните успехи и неуспехи са негови. Качеството на тяхната подготовка е атестат за неговата работа, и от нея трябва да зависи мястото му в учебното заведение. Ако студентите трябва да дават оценки на преподавателите си и те имат значение за кариерата им в учебното заведение, ако имат възможност да избират между преподаватели (което води до конкуренция м/у преподавателите), ако последващата реализация на студентите има значение за оценката на работата на преподавателя, тогава отношението ще е друго.
Завършила съм не-български университет и, за съжаление, наблюденията ми в/у българското висше образование ме карат не само да не съжалявам за този избор, а да го смятам за едно от най-правилните решения в живота си.
Голяма част от преподавателите демонстрират неуважение към студентите и нехайство за тяхната подготовка. Не може преподавател да не познава студентите си (а в някои случаи и те-него), да повтаря едно и също по 20 години без минимално усилие да подобри/разнообрази преподаването си, да няма нормално приемно време, в което наистина да е на разположение, а и да има желание да общува със студентите си. Ако не чувството за мисия и любов към професията, то поне съзнанието, че в крайна сметка студентите “плащат” заплатата на преподавателя, трябва да го мотивира. И не трябва да се забравя, че уважението се печели – уважение по задължение са взаимно изключващи се понятия.